Казват, че писъкът на птиците
раздира небесата.
Но в моята душа този писък
погубва мен самата.
Крила разперват и ще полетят,
а ние падаме и понякога
трудно се изправяме.
И те чувстват болка...
И тях тъгата може да ги повали,
и само погледът им ще говори
колко ги боли.
Ето, погледни в моите очи
има много болка в тях, нали?
Всичко в мене ме изгаря.
Този писък вътре в мен ме погубва бавно,
ден след ден.
© Станислава Коритарева Все права защищены