Казват, че писъкът на птиците
раздира небесата.
Но в моята душа този писък
погубва мен самата.
Крила разперват и ще полетят,
а ние падаме и понякога
трудно се изправяме.
И те чувстват болка...
И тях тъгата може да ги повали,
и само погледът им ще говори
колко ги боли.
Ето, погледни в моите очи
има много болка в тях, нали?
Всичко в мене ме изгаря.
Този писък вътре в мен ме погубва бавно,
ден след ден.
© Станислава Коритарева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
