Казват, че писъкът на птиците
раздира небесата.
Но в моята душа този писък
погубва мен самата.
Крила разперват и ще полетят,
а ние падаме и понякога
трудно се изправяме.
И те чувстват болка...
И тях тъгата може да ги повали,
и само погледът им ще говори
колко ги боли.
Ето, погледни в моите очи
има много болка в тях, нали?
Всичко в мене ме изгаря.
Този писък вътре в мен ме погубва бавно,
ден след ден.
© Станислава Коритарева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
