22.02.2012 г., 22:02

Писък

605 0 0

 

Казват, че писъкът на птиците

раздира небесата.

Но в моята душа този писък

погубва мен самата.

 

Крила разперват и ще полетят,

а ние падаме и понякога

трудно се изправяме.

 

И те чувстват болка...

И тях тъгата може да ги повали,

и само погледът им ще говори

колко ги боли.

 

Ето, погледни в моите очи

има много болка в тях, нали?

Всичко в мене  ме изгаря.

Този писък вътре в мен ме погубва бавно,

ден след ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Коритарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...