22.02.2012 г., 22:02

Писък

602 0 0

 

Казват, че писъкът на птиците

раздира небесата.

Но в моята душа този писък

погубва мен самата.

 

Крила разперват и ще полетят,

а ние падаме и понякога

трудно се изправяме.

 

И те чувстват болка...

И тях тъгата може да ги повали,

и само погледът им ще говори

колко ги боли.

 

Ето, погледни в моите очи

има много болка в тях, нали?

Всичко в мене  ме изгаря.

Този писък вътре в мен ме погубва бавно,

ден след ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Коритарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...