Писъмце

15 февр. 2011 г., 08:59

Поэзия » Другая

789 0 2

Мамо, седнах да ти пиша,

тъй като отдавна беше онзи ден,

в който се видяхме за последно,

в който поговори с мен.

Очаквах днес да си си вкъщи.

Нали ми беше обещала...

Затуй и толкоз много бързах...

Разбирам, явно са те задържали...

Прибрах се, мамо, днес самичка.

У нас е тъмно, няма ток.

Запалих си последната свещичка,

забърсах дървения под.

Измих и мръсните чинии...

Студено е, камината мълчи...

Не бой се, мамо, имам ръкавички,

пък казват – идват топли дни.

Навярно ще ме питаш за сестра ми.

Прости ми, мамо, тя не е със мен.

Във детската градина странен чичко

дошъл и бързо я отвел.

Но ходих, мамо, да я видя.

Добре е. С другите деца

играе си и много е щастлива,

и топло ù е, има и храна.

Е, пита ме за тебе, мамо.

Разбираш, още е дете.

Аз казах ù да чака само,

че в онзи дом сега ù е добре.

Това е, мамо, аз ще свършвам.

Ще лягам. Вече ми се спи.

Едва ли скоро ще се видим,

но, мамо, моля те, пиши.

* * * *

Остави моливчето плахо

и духна лекичко свещта.

Остави сгънатото листче

връз куп непипнати писма...

Enena (Елена Нинова)

2011-04-23T17:44:59+03:00

Мило мое дете,толкова ми брькна в ду6ата с този стих, че сьлзите ми потекоха веднага.Изживяно ли е това,тоест в реялният живот ли ти се е случило та си написала толкова истинско писмо до твоята майчица или от сега се оформя в твое лице един поет и то голям за напред.Искренно се надявам да е така.Пи6и ние 6те те четем.В МЕН ИМА6 ЕДИН ФЕН.ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-02-15T09:08:07+02:00

Тъжно,но хубаво!