Писъмце
Мамо, седнах да ти пиша,
тъй като отдавна беше онзи ден,
в който се видяхме за последно,
в който поговори с мен.
Очаквах днес да си си вкъщи.
Нали ми беше обещала...
Затуй и толкоз много бързах...
Разбирам, явно са те задържали...
Прибрах се, мамо, днес самичка.
У нас е тъмно, няма ток.
Запалих си последната свещичка,
забърсах дървения под.
Измих и мръсните чинии...
Студено е, камината мълчи...
Не бой се, мамо, имам ръкавички,
пък казват – идват топли дни.
Навярно ще ме питаш за сестра ми.
Прости ми, мамо, тя не е със мен.
Във детската градина странен чичко
дошъл и бързо я отвел.
Но ходих, мамо, да я видя.
Добре е. С другите деца
играе си и много е щастлива,
и топло ù е, има и храна.
Е, пита ме за тебе, мамо.
Разбираш, още е дете.
Аз казах ù да чака само,
че в онзи дом сега ù е добре.
Това е, мамо, аз ще свършвам.
Ще лягам. Вече ми се спи.
Едва ли скоро ще се видим,
но, мамо, моля те, пиши.
* * * *
Остави моливчето плахо
и духна лекичко свещта.
Остави сгънатото листче
връз куп непипнати писма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Георгиева Всички права запазени
