Feb 15, 2011, 8:59 AM

Писъмце 

  Poetry » Other
776 0 2

Мамо, седнах да ти пиша,

тъй като отдавна беше онзи ден,

в който се видяхме за последно,

в който поговори с мен.

 

Очаквах днес да си си вкъщи.

Нали ми беше обещала...

Затуй и толкоз много бързах...

Разбирам, явно са те задържали...

 

Прибрах се, мамо, днес самичка.

У нас е тъмно, няма ток.

Запалих си последната свещичка,

забърсах дървения под.

 

Измих и мръсните чинии...

Студено е, камината мълчи...

Не бой се, мамо, имам ръкавички,

пък казват – идват топли дни.

 

Навярно ще ме питаш за сестра ми.

Прости ми, мамо, тя не е със мен.

Във детската градина странен чичко

дошъл и бързо я отвел.

 

Но ходих, мамо, да я видя.

Добре е. С другите деца

играе си и много е щастлива,

и топло ù е, има и храна.

 

Е, пита ме за тебе, мамо.

Разбираш, още е дете.

Аз казах ù да чака само,

че в онзи дом сега ù е добре.

 

Това е, мамо, аз ще свършвам.

Ще лягам. Вече ми се спи.

Едва ли скоро ще се видим,

но, мамо, моля те, пиши.

 

* * * *

 

Остави моливчето плахо

и духна лекичко свещта.

Остави сгънатото листче

връз куп непипнати писма...

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мило мое дете,толкова ми брькна в ду6ата с този стих, че сьлзите ми потекоха веднага.Изживяно ли е това,тоест в реялният живот ли ти се е случило та си написала толкова истинско писмо до твоята майчица или от сега се оформя в твое лице един поет и то голям за напред.Искренно се надявам да е така.Пи6и ние 6те те четем.В МЕН ИМА6 ЕДИН ФЕН.ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Тъжно,но хубаво!
Random works
: ??:??