DPP (SMooth)
34 304

20 июл. 2019 г., 17:45

Питай луната

Поэзия » Любовная, Эротическая

1.6K 6 9

Огън в огън,

дихание слабо...

Парещи устни,

полъх на вятъра...

Усещам те,

по нежно от мигване...

Приемам те,

по силно от буря...

Сепна се залеза, притихна в тези очи.

Oнази въздишка, с която ме имаше...

луната леко смути.

Вятъра грабна последния стон.

Погледна нагоре – танцуваха само звезди...

луната направи поклон.

Увита с тъмата, избягах навън.

След мен се проточи огнена диря...

луната остана без сън.

Смилих се над теб, душата оставих!

Сърцето и то е някъде там, потърси го!

Питай луната, тя бе свидетел отвън!.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DPP (SMooth)

Благодаря ангелче... ами тя винаги знае
Благодаря за любими!

2019-07-22T12:15:53+03:00
DPP (SMooth)

Може пък да не му е избягала, то в такава буря трудно се намира път, а и горещите и страстните винаги са щури и малко луди Благодаря и на теб Лиа за емоциите, които ми подари!
Благодаря Георги, че си тук и четеш

2019-07-21T11:18:05+03:00
генек (Георги Коновски)

Емоция в буря...
Хареса ми.

2019-07-21T09:51:57+03:00
LiaNik (И.К.)

Песенно и вдъхновяващо е Смути! Да ти кажа, оживя героинята ти в мен. Щура работа, ала пълни с емоционална нега всичките ми вътрешни светини. Къде спи героят, та ще му избяга огнената героиня. Поздрави! Прекрасно се почувствах след прочита.

2019-07-21T08:19:54+03:00
DPP (SMooth)

Благодаря Пепи!

2019-07-20T22:40:44+03:00

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0