20 июл. 2019 г., 17:45

Питай луната

1.6K 6 9

Огън в огън,

           дихание слабо...

Парещи устни,

           полъх на вятъра...

Усещам те,

           по нежно от мигване...

Приемам те,

           по силно от буря...

 

Сепна се залеза, притихна в тези очи.

Oнази въздишка, с която ме имаше...

луната леко смути.

 

Вятъра грабна последния стон.

Погледна нагоре – танцуваха само звезди...

                           луната направи поклон.

 

Увита с тъмата, избягах навън.

След мен се проточи огнена диря...

                           луната остана без сън.  

 

Смилих се над теб, душата оставих!

Сърцето и то е някъде там, потърси го!

Питай луната, тя бе свидетел отвън!.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ангелче... ами тя винаги знае
    Благодаря за любими!
  • Може пък да не му е избягала, то в такава буря трудно се намира път, а и горещите и страстните винаги са щури и малко луди Благодаря и на теб Лиа за емоциите, които ми подари!
    Благодаря Георги, че си тук и четеш
  • Емоция в буря...
    Хареса ми.
  • Песенно и вдъхновяващо е Смути! Да ти кажа, оживя героинята ти в мен. Щура работа, ала пълни с емоционална нега всичките ми вътрешни светини. Къде спи героят, та ще му избяга огнената героиня. Поздрави! Прекрасно се почувствах след прочита.
  • Благодаря Пепи!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...