Питай луната
Огън в огън,
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те,
по нежно от мигване...
Приемам те,
по силно от буря...
Сепна се залеза, притихна в тези очи.
Oнази въздишка, с която ме имаше...
луната леко смути.
Вятъра грабна последния стон.
Погледна нагоре – танцуваха само звезди...
луната направи поклон.
Увита с тъмата, избягах навън.
След мен се проточи огнена диря...
луната остана без сън.
Смилих се над теб, душата оставих!
Сърцето и то е някъде там, потърси го!
Питай луната, тя бе свидетел отвън!.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
