15 нояб. 2009 г., 11:20

Пиянство

878 0 10

Забърквам фантазия

за парад на сетивата -

всичко ме прави щастлива...

Наднича в прозореца ми

моето дърво - здравей! -

минава през клоните му

вятър - лудият,

затрептяват листата,

окъпани

в мокро удоволствие.

На стола е  красивата ми дреха -

навличам в нея

тъмната си кожа -

еуфория,

а очите ми загръщат

с нежност

едно дете, един портрет,

един спомен...

Ако домът има сърце,

то това е моят дом,

с моето сърце,

с моите хора...

 

и ги обичам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...