Забърквам фантазия
за парад на сетивата -
всичко ме прави щастлива...
Наднича в прозореца ми
моето дърво - здравей! -
минава през клоните му
вятър - лудият,
затрептяват листата,
окъпани
в мокро удоволствие.
На стола е красивата ми дреха -
навличам в нея
тъмната си кожа -
еуфория,
а очите ми загръщат
с нежност
едно дете, един портрет,
един спомен...
Ако домът има сърце,
то това е моят дом,
с моето сърце,
с моите хора...
и ги обичам...
© Дима All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
