Забърквам фантазия
за парад на сетивата -
всичко ме прави щастлива...
Наднича в прозореца ми
моето дърво - здравей! -
минава през клоните му
вятър - лудият,
затрептяват листата,
окъпани
в мокро удоволствие.
На стола е красивата ми дреха -
навличам в нея
тъмната си кожа -
еуфория,
а очите ми загръщат
с нежност
едно дете, един портрет,
един спомен...
Ако домът има сърце,
то това е моят дом,
с моето сърце,
с моите хора...
и ги обичам...
© Дима Всички права запазени