15.11.2009 г., 11:20

Пиянство

879 0 10

Забърквам фантазия

за парад на сетивата -

всичко ме прави щастлива...

Наднича в прозореца ми

моето дърво - здравей! -

минава през клоните му

вятър - лудият,

затрептяват листата,

окъпани

в мокро удоволствие.

На стола е  красивата ми дреха -

навличам в нея

тъмната си кожа -

еуфория,

а очите ми загръщат

с нежност

едно дете, един портрет,

един спомен...

Ако домът има сърце,

то това е моят дом,

с моето сърце,

с моите хора...

 

и ги обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...