Pizzicato за умиращото лято

7 окт. 2024 г., 11:38

Поэзия

130 1 3

PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО

... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,

момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –

след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,

вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен,

дворци не вдигнах, не редих злата, и с простичка – от глина, окарина

на път проводих птичите ята с печална – и прощална – сонатина,

каквото имах, щедро го пилях, на други туй, що нямах, Бог го даде,

ще си отида – звезден развейпрах, с душа подписал своите балади,

какво пък, и това е "C'est la vie!" в дъжда над мен, увиснал полегато –

аз бях щурчето в мокрите треви! – заскърцало в съня ви pizzicato.

Лютиче (Валя Сотирова)

2024-10-08T06:39:24+03:00

"какво пък, и това е "C'est la vie!"", подсказано накратко...
palenka (П Антонова)

2024-10-07T15:52:59+03:00

Красив стих!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-07T13:02:56+03:00

вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен,