Валери_Станков (Валери Станков)
1538 1010
7.10.2024 г., 11:38 ч.

Pizzicato за умиращото лято 

  Поезия
128 1 3

PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО

 

... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,

момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –

след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,

вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен,

дворци не вдигнах, не редих злата, и с простичка – от глина, окарина

 

на път проводих птичите ята с печална – и прощална – сонатина,

каквото имах, щедро го пилях, на други туй, що нямах, Бог го даде,

ще си отида – звезден развейпрах, с душа подписал своите балади,

какво пък, и това е "C'est la vie!" в дъжда над мен, увиснал полегато –

аз бях щурчето в мокрите треви! – заскърцало в съня ви pizzicato.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??