Pizzicato за умиращото лято
PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен,
дворци не вдигнах, не редих злата, и с простичка – от глина, окарина
на път проводих птичите ята с печална – и прощална – сонатина,
каквото имах, щедро го пилях, на други туй, що нямах, Бог го даде,
ще си отида – звезден развейпрах, с душа подписал своите балади,
какво пък, и това е "C'est la vie!" в дъжда над мен, увиснал полегато –
аз бях щурчето в мокрите треви! – заскърцало в съня ви pizzicato.
© Валери Станков All rights reserved.
