18 янв. 2009 г., 18:39

Плаче с теб небето

1.2K 0 4
 

Заплака с тебе небето,

светкавица жадно проби и сърцето.
Заплака с тебе небето,
за щастието ти за миг отнето.

Заплака с тебе небето.

Усети болката, която раздира сърцето...

Заплаках със тебе и аз,

усетих и мъката в тъжния  глас...

 

Заплака с тебе небето...

Заплака, а сълзите му покориха морето.

Морето, което видях в твоите очи,

морето с онези бурни и страстни вълни.

 

Заплака с тебе небето...

Усети парещата ти агония...

Заплака, а кървавата сълза

жално пророни я...

 

И плаче небето с тебе сега.

Плаче и усеща всичките мъки на света.

 

И плаче ранено,

затова, че душата в теб е сломена.

И плаче, че запозна те със смъртта безпощадна.

И плаче, че щастието ни за миг пропадна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И къде е унизена ? Това е нещо преживяно от човека който обичах и който преживя трудно смъртта на свой близък, изобщо коментарите ви не са правилни. Но това сте вие...
  • oleander4e (Радена )
    с тези ли ръце пишеш поезия
    или се храниш ...

    О, не, пардон, то поезията ... тук е унизена!
  • idemidoidemi гръмни се
  • изпреварили са ме...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...