24 янв. 2009 г., 22:42

Плачът на старата цигулка

1.2K 0 3

Плачът на старата цигулка

Вървях по улицата аз.

Лято бе... горещо...

мелодия дочух и спрях.

Душата жегна нещо...

Свиреше. Цигулката на фронтовака,

даряваща минаващите с песен...

Плачеше цигулката. Отворен бе капакът...

За хлебец молеше... във златната си есен...

Минаваха случайни минувачи...

Той свиреше с треперещи ръце...

Старата цигулка  плачеше...

Последно левче дадох от сърце.

Цигуларю беден - със душа богата!...

В душата ми мелодия звучи...

Цигулката, която ме разплака...

Две тъжни бащински очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...