Плачът на старата цигулка
Плачът на старата цигулка
Вървях по улицата аз.
Лято бе... горещо...
мелодия дочух и спрях.
Душата жегна нещо...
Свиреше. Цигулката на фронтовака,
даряваща минаващите с песен...
Плачеше цигулката. Отворен бе капакът...
За хлебец молеше... във златната си есен...
Минаваха случайни минувачи...
Той свиреше с треперещи ръце...
Старата цигулка плачеше...
Последно левче дадох от сърце.
Цигуларю беден - със душа богата!...
В душата ми мелодия звучи...
Цигулката, която ме разплака...
Две тъжни бащински очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Недялкова Всички права запазени
