Плачът на старата цигулка

24.01.2009 г., 22:42 ч.

Поезия » Гражданска

960 0 3

Плачът на старата цигулка

Вървях по улицата аз.

Лято бе... горещо...

мелодия дочух и спрях.

Душата жегна нещо...

Свиреше. Цигулката на фронтовака,

даряваща минаващите с песен...

Плачеше цигулката. Отворен бе капакът...

За хлебец молеше... във златната си есен...

Минаваха случайни минувачи...

Той свиреше с треперещи ръце...

Старата цигулка плачеше...

Последно левче дадох от сърце.

Цигуларю беден - със душа богата!...

В душата ми мелодия звучи...

Цигулката, която ме разплака...

Две тъжни бащински очи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-25T19:20:35+02:00

Стих с много топло чувство ! Поздравления !
ивахрис (Иванка Морарова)

2009-01-25T11:02:43+02:00

Тъжно и истинско.Поздрави за мелодията в душата ти.Прегръщам те,Рени!С обич!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-25T06:14:28+02:00

Представих си го...