24 ene 2009, 22:42

Плачът на старата цигулка

  Poesía » Civil
1.2K 0 3

Плачът на старата цигулка

Вървях по улицата аз.

Лято бе... горещо...

мелодия дочух и спрях.

Душата жегна нещо...

Свиреше. Цигулката на фронтовака,

даряваща минаващите с песен...

Плачеше цигулката. Отворен бе капакът...

За хлебец молеше... във златната си есен...

Минаваха случайни минувачи...

Той свиреше с треперещи ръце...

Старата цигулка  плачеше...

Последно левче дадох от сърце.

Цигуларю беден - със душа богата!...

В душата ми мелодия звучи...

Цигулката, която ме разплака...

Две тъжни бащински очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....