17 мая 2018 г., 18:09

Плам

2.4K 16 40

Понякога кичури спуска през клоните ярка звезда

В небето ѝ лъскат разпръснати

Златни, косите в които изгрях

 

Понякога в пяна и пръски реката разплита небето

Във камъка блъска милувки

Сатенено вае го в шепот

 

Понякога стъпваш на пръсти; понякога биеш пети

По моите мисли нагъсто оставяш

Ванилово меки следи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не умея да боравя с литературни термини, но усещането ми за "Плам" е като красив заряд за деня ми! Благодаря ти!
  • Хубаво стихотворение.
    Кратичко и чисто.
  • благодаря за непредубеденото мнение, и също така, за признаването на авторитета на Краси, който беше абсолютно хладнокръвно обективен!! Това беше написано за любим човек и се радвам, че има кой да усети емоцията, която съм вложил!! Ели, приветствам Те!!
  • Тенев е дал компетентно мнение за формата на стиха.
    Подкрепям и препоръката му по отношение на препинателните знаци.
    Аз много харесах мелодичното звучене на изказа. И това скрито сравнение на любимото момиче със звезда и река.
    Кратко и наситено със смисъл!
    Приветствам!
  • При следващи опити за спекулации и провокации в коментарното ми поле, започвам да блокирам, което е прецедент за мен. Уведомявам участниците в сеира тук, за да не се чудят защо коментарите им ще бъдат изтрити. Също така, целта ми е да избегна бъдещи сеири. Който желае да злослови и “доброжелателства”, може да продължи зад гърба ми както доскоро.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...