17 мая 2018 г., 18:09

Плам

2.4K 16 40

Понякога кичури спуска през клоните ярка звезда

В небето ѝ лъскат разпръснати

Златни, косите в които изгрях

 

Понякога в пяна и пръски реката разплита небето

Във камъка блъска милувки

Сатенено вае го в шепот

 

Понякога стъпваш на пръсти; понякога биеш пети

По моите мисли нагъсто оставяш

Ванилово меки следи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не умея да боравя с литературни термини, но усещането ми за "Плам" е като красив заряд за деня ми! Благодаря ти!
  • Хубаво стихотворение.
    Кратичко и чисто.
  • благодаря за непредубеденото мнение, и също така, за признаването на авторитета на Краси, който беше абсолютно хладнокръвно обективен!! Това беше написано за любим човек и се радвам, че има кой да усети емоцията, която съм вложил!! Ели, приветствам Те!!
  • Тенев е дал компетентно мнение за формата на стиха.
    Подкрепям и препоръката му по отношение на препинателните знаци.
    Аз много харесах мелодичното звучене на изказа. И това скрито сравнение на любимото момиче със звезда и река.
    Кратко и наситено със смисъл!
    Приветствам!
  • При следващи опити за спекулации и провокации в коментарното ми поле, започвам да блокирам, което е прецедент за мен. Уведомявам участниците в сеира тук, за да не се чудят защо коментарите им ще бъдат изтрити. Също така, целта ми е да избегна бъдещи сеири. Който желае да злослови и “доброжелателства”, може да продължи зад гърба ми както доскоро.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...