Черни, тъмни, непрогледни -

гласове злокобни, за твой упадък жадни.

Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценят

кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.

Истина, лъжа, перцепция - измама.

Покорен и покорител, вечна битка е там вдън

А пуста безучастност, кротка тиха и безлична

се все умело изписва по вида ти вцепенен.

Единият ти шепне "млъкни, тихa бъди",

ала другият крещи "атака".

Но нишката изгубваш, то готви се да те сломи.

Чий глас да послушаш? Чий глас е твоя? Има ли такъв?

Истина, лъжа, перцепция - измама.

Тук носиш ти в ръце си купа с плодове,

Там пък друга купа носиш, в нея нищо няма.

Купите менят се, плодовете също,

ала...сякаш нищо от това не е истински за теб присъщо.

Свят светува там навън,

ти свои роли си избрала

и умело с тях жонглираш,

та да замаскираш грозотата вдън.

Що се случва там навън, на теб...на ролите,

някак все стои...непълно, чуждо.

Сякаш то не е ти. То е...пластове лъжа.

Ти само преживяваш, наблюдаваш - безпристрастно, безучастно.

Същината в теб е скрита. Пластове лъжа.

Но какво ако...дори грозотата е лъжа?

Но какво ако...нищо от това не е същността?

А ти си нищо. Празен лист.

Грозотата или не - те са химикала, взет отвън.

А ти...заклещена тук - принудена си криви линии да чертаеш.