Jun 16, 2024, 10:28 AM  

Пластове лъжа

602 0 1

Черни, тъмни, непрогледни -

гласове злокобни, за твой упадък жадни.

Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценяват

кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.

 

Истина, лъжа, перцепция - измама.

Покорен и покорител, вечна битка е там вдън

А пуста безучастност - кротка, тиха и безлична

се все умело изписва по вида ти вцепенен.

 

Единият ти шепне "млъкни, тихa бъди",

ала другият крещи "атака".

Но нишката изгубваш, то готви се да те сломи.

Чий глас да послушаш? Чий глас е твоя? Има ли такъв?

 

Истина, лъжа, перцепция - измама.

Тук носиш ти в ръце си купа с плодове,

Там пък друга купа носиш, в нея нищо няма.

Купите менят се, плодовете също,

ала...сякаш нищо от това не е истински за теб присъщо.

 

Свят светува там навън,

ти свои роли си избрала

и умело с тях жонглираш,

та да замаскираш грозотата вдън.

 

Що се случва там навън, на теб...на ролите,

някак все стои...непълно, чуждо.

Сякаш то не е ти. То е...пластове лъжа.

Ти само преживяваш, наблюдаваш - безпристрастно, безучастно.

Същината в теб е скрита. Пластове лъжа.

 

Но какво ако...дори грозотата е лъжа?

Но какво ако...нищо от това не е същността?

А ти си нищо. Празен лист.

Грозотата или не - те са химикала, взет отвън.

А ти...заклещена тук - принудена си криви линии да чертаеш. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Losie Calp All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом "преценя" и в поезията влезе...
    Свободен стих, модни думи: красотата е в перцепцията

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...