16 окт. 2008 г., 17:55

Пловдив

909 0 9
Не град, а цяла вселена.
Пловдив душата ми взе.
Градът е създаден за мене.
Градът със любов ме обзе.

В сърцето ще нося навеки
сърдечност и обич, и смях.
Пловдив обича поети,
а казват, че аз съм сред тях.

В стария град свободата
вдишах със пълни гърди.
Усетих крилата мечтата
как волна над Пловдив лети.

Ще дойда отново да мога
да вкуся от прелест, любов...
Изгаря ме Пловдивски огън.
Получих аз там благослов.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...