16.10.2008 г., 17:55

Пловдив

908 0 9
Не град, а цяла вселена.
Пловдив душата ми взе.
Градът е създаден за мене.
Градът със любов ме обзе.

В сърцето ще нося навеки
сърдечност и обич, и смях.
Пловдив обича поети,
а казват, че аз съм сред тях.

В стария град свободата
вдишах със пълни гърди.
Усетих крилата мечтата
как волна над Пловдив лети.

Ще дойда отново да мога
да вкуся от прелест, любов...
Изгаря ме Пловдивски огън.
Получих аз там благослов.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...