дакота (Дакота)
152 364
4 мая 2007 г., 11:23

плувец 

  Поэзия
870 0 8


Като безлюдна къща спи денят.

Нощта сребрее от прозрачност.

Сърдити са очите

на луната -

звезди зад облака клюкарстват.


Смрачено мисли тъмното небе -

дълбоки са безбройните му тайни.

Могъщо е, без граници

... загледах се -

отворила очи към необята.


Дълбоко дишам...

спускам се надолу -

(плувец),

към нещото без дъно...

Светът е скрит, като врата затворен.

В носталгията на спомена отплувам...

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??