Като безлюдна къща спи денят.
Нощта сребрее от прозрачност.
Сърдити са очите
на луната -
звезди зад облака клюкарстват.
Смрачено мисли тъмното небе -
дълбоки са безбройните му тайни.
Могъщо е, без граници
... загледах се -
отворила очи към необята.
Дълбоко дишам...
спускам се надолу -
(плувец),
към нещото без дъно...
Светът е скрит, като врата затворен.
В носталгията на спомена отплувам...
© Дакота All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
