плувец
Като безлюдна къща спи денят.
Нощта сребрее от прозрачност.
Сърдити са очите
на луната -
звезди зад облака клюкарстват.
Смрачено мисли тъмното небе -
дълбоки са безбройните му тайни.
Могъщо е, без граници
... загледах се -
отворила очи към необята.
Дълбоко дишам...
спускам се надолу -
(плувец),
към нещото без дъно...
Светът е скрит, като врата затворен.
В носталгията на спомена отплувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
