По алеи от есенни листи
По алеи от есенни листи
На Мария
Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти –
непознато до днес, невидяно...
Няма как да е то тишина,
а е нещо, което е ново
и... защото съм твоят баща,
аз не съдя сурово и строго...
Двама в парка, ела да вървим,
да заровим крака сред листата.
Ако искаш, дори ще мълчим...
Улови ме с ръка за ръката.
Нека сипе ни есенен дъжд
и тръпчива мъгла ни облича –
аз съм грозен и възрастен мъж,
ти пък младо – красиво момиче.
От какво и доколко боли?
Разкажи ми, не се притеснявай
и не питай защо, и дали,
а лети в младостта си, изгаряй...
Твоя дух закалявам така,
ти в очите си искри разпалвай...
Понеси на Орфей песента
и с мечти любовта си подхранвай!
Не поемай обратно, назад –
все напред и... обичай, обичай!
Щом откриеш любов в този свят,
устремена, без дъх се затичай!
Своя път смело ти извърви,
не затваряй в сърцето си рана!
Прегърни своя миг и помни –
не от Бог любовта е презряна.
Все ще спре този есенен дъжд
и когато денят се усмихне,
си спомни как вървяхме веднъж
по алеи, покрити от листи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
