По алеи от есенни листи
По алеи от есенни листи
На Мария
Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти –
непознато до днес, невидяно...
Няма как да е то тишина,
а е нещо, което е ново
и... защото съм твоят баща,
аз не съдя сурово и строго...
Двама в парка, ела да вървим,
да заровим крака сред листата.
Ако искаш, дори ще мълчим...
Улови ме с ръка за ръката.
Нека сипе ни есенен дъжд
и тръпчива мъгла ни облича –
аз съм грозен и възрастен мъж,
ти пък младо – красиво момиче.
От какво и доколко боли?
Разкажи ми, не се притеснявай
и не питай защо, и дали,
а лети в младостта си, изгаряй...
Твоя дух закалявам така,
ти в очите си искри разпалвай...
Понеси на Орфей песента
и с мечти любовта си подхранвай!
Не поемай обратно, назад –
все напред и... обичай, обичай!
Щом откриеш любов в този свят,
устремена, без дъх се затичай!
Своя път смело ти извърви,
не затваряй в сърцето си рана!
Прегърни своя миг и помни –
не от Бог любовта е презряна.
Все ще спре този есенен дъжд
и когато денят се усмихне,
си спомни как вървяхме веднъж
по алеи, покрити от листи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
