Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
19.11.2012 г., 21:11 ч.

По алеи от есенни листи 

  Поезия » Друга
682 0 10

 

По алеи от есенни листи

 

          На Мария

 

Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти –
непознато до днес, невидяно...

Няма как да е то тишина,
а е нещо, което е ново
и... защото съм твоят баща,
аз не съдя сурово и строго...

Двама в парка, ела да вървим,
да заровим крака сред листата.
Ако искаш, дори ще мълчим...
Улови ме с ръка за ръката.

Нека сипе ни есенен дъжд
и тръпчива мъгла ни облича –
аз съм грозен и възрастен мъж,
ти пък младо – красиво момиче.

От какво и доколко боли?
Разкажи ми, не се притеснявай
и не питай защо, и дали,
а лети в младостта си, изгаряй...

Твоя дух закалявам така,
ти в очите си искри разпалвай...
Понеси на Орфей песента
и с мечти любовта си подхранвай!

 

Не поемай обратно, назад –
все напред и... обичай, обичай!
Щом откриеш любов в този свят,
устремена, без дъх се затичай!

Своя път смело ти извърви,
не затваряй в сърцето си рана!
Прегърни своя миг и помни –
не от Бог любовта е презряна.

Все ще спре този есенен дъжд
и когато денят се усмихне,
си спомни как вървяхме веднъж
по алеи, покрити от листи.

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??