По алеи от есенни листи
На Мария
Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти –
непознато до днес, невидяно...
Няма как да е то тишина,
а е нещо, което е ново
и... защото съм твоят баща,
аз не съдя сурово и строго...
Двама в парка, ела да вървим,
да заровим крака сред листата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up