21 сент. 2010 г., 18:08

… по-близо до Бога… 

  Поэзия
1051 0 27

         
          
      … по-близо до Бога…


Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях…

А Душата ми  – пò врабец от врабците.
По полето надежди изравя.
Стиска думите в нокти. А пък с трошиците -
все на гладните пътя проправя…

 

А библейската есен – тежи в тишина…
Ако я рàзпна – ще счупи кръста.
Върбата е с жълтия образ извит на жена,
а вятърът по водата я роши със пръсти…

И гъмжи многокрило – сиво небе.
Крилете се борят за глътчица въздух.
Не съм от птиците – летящи две по две.
Под Слънцето все повече премръзвах…

Избродих стълбата – последните етажи.
Застивам пред чертозите на Бога.
И пратих заек във ухото да му каже:
Че люпя си надежда босонога...

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??