… по-близо до Бога…
… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях…
А Душата ми – пò врабец от врабците.
По полето надежди изравя.
Стиска думите в нокти. А пък с трошиците -
все на гладните пътя проправя…
А библейската есен – тежи в тишина…
Ако я рàзпна – ще счупи кръста.
Върбата е с жълтия образ извит на жена,
а вятърът по водата я роши със пръсти…
И гъмжи многокрило – сиво небе.
Крилете се борят за глътчица въздух.
Не съм от птиците – летящи две по две.
Под Слънцето все повече премръзвах…
Избродих стълбата – последните етажи.
Застивам пред чертозите на Бога.
И пратих заек във ухото да му каже:
Че люпя си надежда босонога...
© Таня Георгиева All rights reserved.
