… по-близо до Бога…
Тази стълба си има етажи.
Не почивах на всеки от тях.
Пранищожно врабче. Някак важнича,
под крилете – дъжд, а на човката смях…
А Душата ми – пò врабец от врабците.
По полето надежди изравя.
Стиска думите в нокти. А пък с трошиците -
все на гладните пътя проправя…
А библейската есен – тежи в тишина…
Ако я рàзпна – ще счупи кръста.
Върбата е с жълтия образ извит на жена, ...