5 авг. 2011 г., 05:26
По часовника търкулват се стрелките
Часове се разливат по лицето ми.
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките.
Не раждат часове, а са им мащехи.
Лежерно ме връхлитат, както птиците,
смъртно ранена и отвъдно яростна.
Изтънчено извайват от телата си
картини на паническа принуда.
Задето ангелите им са дяволи –
излитащи, за да ми се изплъзнат.
Дните се свиват до техните орбити,
нежно пробождащи скършени мигове.
Нямат разлагане онези спомени,
рано обшити с нагарчащи викове...
© Цвет Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да, но "лежерно" не съдържа изобщо елемент на изненада, даже и в значението си в уличния език. За разлика от "връхлитането"
А, иначе, защо красотата е обективна, а не субективна, е написано в една велика книга: "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".
Но е важно да се има предвид, че красотата може да създаде различни емоции и интерпретации у зрителя. В това се състои разликата между хората.
Аз абсолютно вярвам, че няма такова понятие "критериите за красота са различни". Това е просто плах опит на несигурните в себе си да си търсят оправдание.
Изкуството е споделяне и като такова е възникнало и ще си остане. Колкото и чучело като лейди Гага да ни напомня, че в момента е индустрия.
И да, има неща, които са обективно красиви за всяко разумно двуного същество. Но има субективни фактори като завист, ненавист, злоба, ревност и др. полунесъществуващи в действителния живот емоции, които спокойно могат да помогнат на комплексирания да си затвори очите.
А, както обичам да казвам, привилегия на виждащия е да си затваря очите. За слепия това действие няма да окаже разлика.
И, който пише, пее или рисува за определена публика, той прави някакъв тип пропаганда, но не и изкуство. Включително да посветиш на гаджето си стих тип "обичай ме ти, не ми ли личи, колко много боли без твоите очи"... За съжаление в този сайт е пълно с такъв тип уроди.
Поздрав. -
Еееми хубуу.
( Щом такъв е стилът, на който ще си "говорим". Но от друга странааа, така имам по-голям шанс да стигна до теб. )
Ся да ни си пумислиш, чи ни ми е ясну, чи туй лижерно връхлитъне ни съ ръзбиръ. Иначи съжълявъм, чи ни тъ хваща за гърлуту, ( Или къде беши? За духъ! ) нурмални читатилю, нещо поуече да имаш да кажиш, коету не е обсъдино или пъ(к?) е таковъ - как му викахъ? - градивну? Аку ли не, мирси за кументаръ, все пак аз вярвъм, чи можиши повечи да съ пустъраиш. -
Шъ мъ извинити, ма язе къту съм си прост, ич и не ви утбиръм ут ситуирънити лижерности в протофъниантириълиттиту с куйету съ опитвати дъ, дъ ми грабнити духъ, нъ мени и на останалити, що годи нурмални дйивънетъ, наричъни просту читатели.
-
"Лежерно" трябва да съдържа елементa изненада за този, който е връхлетян и да подскаже за една некатегорична интенция за връхлитане от страна на "връхлитащите стрелки". Ама няма начин това да е първата асоциация на четящия, особено така поднесено, а и ние с Подредбата сами си знаем, че си имаме неразрешени проблеми, so your point is justifully taken.
Хм. Не знам дали завършеността може така категорично да се издигне като критерий за разпознаване на даден "арт продукт" като такъв. Понякога дефектът е ефект. При това съзнателно търсен, но тук случаят не е такъв! :D
И все пак аз ще се ситуирам от другата страна, при тези, дето мислят, че естетическото чувство е субективно формираща се действителност. Сигурно има някакви неща, които са си хубави "сами по себе си", обаче те едва ли биха били припознати като такива от абсолютно всяко разумно и двуного същество. -
Да, идеята е ясна. Но "лежерно", първо не е много на място употребено, второ, ми е интересно какво е "лежерното връхлитане". Метафората със стрелките е готина. Според мен не образността ти куца, по-скоро подредбата.
Бих ти препоръчал да не търсиш думи за пълнеж на текста си, дори и да ти секне музата, по-добре изчакай някой лъч вдъхновение, вместо да закърпваш.
Е, аз така имам сигурно 100 недописани текста, но пък понякога като допиша някой и друг ми става много яко. Но именно завършеността на един текст го прави "произведение на изкуството".
Иначе, представи си една картина, в която е нарисуван съвършен мъж, примерно и отстрани да са турнати някакви художествени нелепости.
Много хора спорят, че чувството на естетика според тенденции и навици е различно, но според мен хубавото си е хубаво.
Успех. -
Да, тази част с птиците, която предполагам най-много ви е притеснила, наистина контрастира на всичко останало и като смисъл, и като съвкупност от образи. Поне в моите представи тя следва да изрази реалната телесност на стрелките ( с която "ме връхлитат" ) и то не каква да е, а телесност на одушевено същество. Както сигурно сте забелязали, това е единственият реално одушевен образ. Защо е птица? Заради римата. Знам, че има много да се работи, ще се радвам на още критика.
-
според мен има малко безсмисленост в някои от образите.
"Лежерно ме връхлитат, както птиците,
смъртно ранена и отвъдно яростна." -> ?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Във всеки случай има известна логика в казаното от теб, затова все пак ще бъде подложено на размисъл, въпреки борещото се за територия удобство на личния догматизъм, в какъвто в крайна сметка (като че ли) всеки (понякога) изпада. Дали съзнателно или несъзнателно, няма значение. Но има смисъл да се питаме, де... Поздрави!