Часове се разливат по лицето ми.
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките.
Не раждат часове, а са им мащехи.
Лежерно ме връхлитат, както птиците,
смъртно ранена и отвъдно яростна.
Изтънчено извайват от телата си
картини на паническа принуда.
Задето ангелите им са дяволи –
излитащи, за да ми се изплъзнат. ...