28 мар. 2018 г., 02:21

По „Даром“ от Андромаха (Белла)

461 0 0

По „Даром

от Андромаха (Белла)  

 

Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам
на всеки, който го цени.

 

Когато се раздам до края,
отново даром ще получа,
смъртта е изход към безкрая,
а Любовта - за Рая ключа.

 

Знаеш ли какво е вечността –

мираж ли някакъв или измама? 

Животът е една светулка,

лутаща се в бездната от океани. 

 

Не признаваш ти, че съществуваш

и че рай не би имало без теб?

В светлина на свещите будуваш,

но разкъсва душата ти Ереб.

 

Пеперудите не бива да ги галят,

ласките на тях им носят смърт.

Само обич трябва те да получават

и към щастието си просторен път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...