28.03.2018 г., 2:21

По „Даром“ от Андромаха (Белла)

458 0 0

По „Даром

от Андромаха (Белла)  

 

Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам
на всеки, който го цени.

 

Когато се раздам до края,
отново даром ще получа,
смъртта е изход към безкрая,
а Любовта - за Рая ключа.

 

Знаеш ли какво е вечността –

мираж ли някакъв или измама? 

Животът е една светулка,

лутаща се в бездната от океани. 

 

Не признаваш ти, че съществуваш

и че рай не би имало без теб?

В светлина на свещите будуваш,

но разкъсва душата ти Ереб.

 

Пеперудите не бива да ги галят,

ласките на тях им носят смърт.

Само обич трябва те да получават

и към щастието си просторен път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...