28.03.2018 г., 2:21

По „Даром“ от Андромаха (Белла)

457 0 0

По „Даром

от Андромаха (Белла)  

 

Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам
на всеки, който го цени.

 

Когато се раздам до края,
отново даром ще получа,
смъртта е изход към безкрая,
а Любовта - за Рая ключа.

 

Знаеш ли какво е вечността –

мираж ли някакъв или измама? 

Животът е една светулка,

лутаща се в бездната от океани. 

 

Не признаваш ти, че съществуваш

и че рай не би имало без теб?

В светлина на свещите будуваш,

но разкъсва душата ти Ереб.

 

Пеперудите не бива да ги галят,

ласките на тях им носят смърт.

Само обич трябва те да получават

и към щастието си просторен път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...