23 мая 2024 г., 16:27
По Диоген
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата?
И с кървави сълзи торим земята.
преди да разцъфтят... и мрат цветята,
и вместо китки вием гробищни венци,
в земята родната живеем чужденци.
Кога изгубихме лулата на мира?
Къде погребахме в човека вярата?
Как да продължим напред да вървим,
щом и без чиста съвест можем да заспим?
© П Антонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
lyr (Румен) - Благодаря! 🙏
-
Много хубав и силен стих. Поздави!
-
Благодаря, Гош!
-
PetarStoyanov (Petar stoyanov) - и като извика ЕВРИКА, да знаем, че му е паднала круша на главата! 😅
-
Силно.
Поздравявам те. -
PetarStoyanov (Petar stoyanov) - 😅
-
Актуално и вълнуващо. А на Диоген трябва да сменим светилото и тогава като извика ЕВРИКААА, да знаем, че е открил истинският човек
-
Благодаря, Монила, за оптимистичния дух!
-
Краси - благодаря!
-
Ех, тази борба за комата колко съдби променя и дори разсипва! Все пак има някаква надежда. Изборът е в нашите ръце!
-
Щом от времето на Диоген е така, нямам идея... гневът не е добър съветник.
-
Дени - голям кокал и пълен стомах съвест не знаят👍
-
Благодаря, Ник!
-
Можем да заспим и още как, даже по-добре спим
-
Философията тук реже!
Много истини казваш, Пепи!
Директно и парещо.
Затова обичам да те чета! -
Мине, Катя - благодаря!
-
Много е актуално. Болезнени истини.
Поздрави, Пепи!
-
Много истини си вплела в този стих, Пепи! Явно и това ще носим на плещите си. По лошото е, че няма шанс нещата да се променят!
-
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
