May 23, 2024, 4:27 PM  

По Диоген 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
305 3 19

"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"

 

Гневът отвътре разяжда сетивата,

във вените реки от лава се разтича,

нали сме всичките сестри и братя,

а ъгловият камък явява се комата?

 

И с кървави сълзи торим земята.

преди да разцъфтят... и мрат цветята,

и вместо китки вием гробищни венци,

в земята родната живеем чужденци.

 

Кога изгубихме лулата на мира?

Къде погребахме в човека вярата?

Как да продължим напред да вървим,

щом и без чиста съвест можем да заспим?

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??