palenka (П Антонова)
470 17603
23.05.2024 г., 16:27 ч.  

По Диоген 

  Поезия » Философска, Гражданска
166 3 19

"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"

 

Гневът отвътре разяжда сетивата,

във вените реки от лава се разтича,

нали сме всичките сестри и братя,

а ъгловият камък явява се комата?

 

И с кървави сълзи торим земята.

преди да разцъфтят... и мрат цветята,

и вместо китки вием гробищни венци,

в земята родната живеем чужденци.

 

Кога изгубихме лулата на мира?

Къде погребахме в човека вярата?

Как да продължим напред да вървим,

щом и без чиста съвест можем да заспим?

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??