По Диоген

23.05.2024 г., 16:27 ч. 9 мес

Поезия » Философска, Гражданска

5.0 / 7

372 3 19

"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата?
И с кървави сълзи торим земята.
преди да разцъфтят... и мрат цветята,
и вместо китки вием гробищни венци,
в земята родната живеем чужденци.
Кога изгубихме лулата на мира?
Къде погребахме в човека вярата?
Как да продължим напред да вървим, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мръщолевения
Април

Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
Защото аз съм само тежък сън

И виждам те - с икона във ръка да палиш свещ във непозната църква. Безмълвна и със сключени уста, зо...
Това е

> Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...

Още произведения »