11 июн. 2022 г., 18:28

По-добри нека да бъдем 

  Поэзия
1208 7 17

Знам, че не можем да бъдем с теб същите

след преживените бури в живота.

Носим следи от морето по мачтите,

много мечти не достигнаха кота.

 

Не, невъзможно е с теб да сме същите!

Жулна денят ни ръце и колене,

зло разкърви ги, разтресе ни къщата,

молим се само да бъдем спасени.

 

Трудно е, знам, да останем пак същите.

В нас тишината крещи от уплаха,

но като птици отново се връщаме

в нашия дом под познатата стряха.

 

Можем ли същите с теб да сме? Чуваш ли

изгревът как преповтаря въпроса?

С болка и страх в нас остават събудени

обезкрилени мечтите ни боси.

 

Щом невъзможно е пак да сме същите,

Боже, ти в по-добри нас ни превръщай!

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих, Роси!
    Поздрави за творбата!
  • Да създадеш себе си - това е животът според Д. Б. Шоу. Хареса ми стиха ти, Роси!
  • Така е, Роси! През годините с близки и познати всякакви примери: преминали през сходни неща, една намират сили и вървят по своя път, други намерили утеха извън себе си в разни зависимости, и понякога се изненадваш до какви метаморфози може да стигне човек. Все едно виждаш друг човек. А точно когато вече търсиш спокойствието и се опитваш да балансираш и да намериш хармонията в себе си. Мисля, че в лицето на писането си я намерила вече! За това още веднъж Честит празник!
  • Пепи, прекрасен коментар си ми оставила! Винаги съм си мислила, че ние хората крием и лошото и доброто в себе си, животът ни предизвиква да покажем и двете си страни. Зависи от нас самите кое ще изплува на повърхността ни! Благодаря ти!❤
  • Животът е жарава, по която боси вървим.
    Болки, вини, скърби и радости -
    обременени, на две превити, боли не боли -
    продължаваме, но накъде ще ни отведе
    миналото, дамгосало ни до живот,
    и в какво ще се превърнем и избуим -
    кой знае?

    Роси - помъдряваш, щом такива въпроси не само задаваш, но и отговори за смислено оцеляване даваш! Защото няма едно зло - то никога не идва само.
    Браво!
  • Мари, ти си невероятен човек и творец!❤️ Благодаря ти, че винаги ме подкрепяш!
    Мини, прегръщам те!❤️
    Жабчо, 😄! Благодаря! Винаги успяваш да ме разсмееш!
    Тони, благодаря много!❤️
    Скити, дай Боже, всеки да стане по-добър! Благодаря ти!❤️
    Жени, прегръщам те! Ти си еталон! ❤️
    Стойчо, винаги се радвам на коментарите ти!
    Дейка, прегръщам те силно!❤️
    Кате,благодаря!❤️
    Иван,благодаря за хубавия коментар!
    Иржи, трогнат ме от сърце!❤️
    Бъдете благословени!
  • Като чете човек разказите ти, мисли, че това е апогеят ти, като чете стиховете- пак същото! Бива те и в двете, Роси, и имаш страхотен почерк на изразяване! Толкова стихове изчетох за вчерашния празник, всеки е вложил душата си, но ...твоята душа прелива с това "Боже, ти в по- добри нас ни превръщай"!!
  • Много ми харесва! Браво, Росица! Крилете закрепват, когато любовта се завръща пак в старата къща! Поздравления!
  • Хубаво е.
  • Финалът!!!
    Поздравления, Роси! И голяма прегръдка!
  • Поантата е общовалидно послание!
    Поздравления, Росица!
  • Роси... и разказите ти, и стиховете ти вълнуват!
  • Прекрасен стих, Роси, с чудесен финал!
  • Нито ти можеш да останеш същата, нито отношенията. Променят се. Харесват ми тези повторения, оригинално се получава. Поздравления, Роси!
  • Роси, от де събра толкоз поанти и после искаш да си пак същата, ми не става. Дактиличка такава.
  • Колко се радвам, че първа прочетох Роси, това чудесно стихотворение. Много ми хареса и тук си много добра, докосна ми душата, може да не сте същите, само да сте двама! Прегръщам те миличка!
  • Чудесната ритмичност в четиристъпен дактил много добре пасва на общовалидния за всички нас рефрен, че не можем и е невъзможно да останем пак същите, каквито сме били преди. Поздравявам те за призивната поанта, Роси:

    "Боже, ти в по-добри нас ни превръщай!"

    Браво, миличка!
Предложения
: ??:??