По-добри нека да бъдем
Знам, че не можем да бъдем с теб същите
след преживените бури в живота.
Носим следи от морето по мачтите,
много мечти не достигнаха кота.
Не, невъзможно е с теб да сме същите!
Жулна денят ни ръце и колене,
зло разкърви ги, разтресе ни къщата,
молим се само да бъдем спасени.
Трудно е, знам, да останем пак същите.
В нас тишината крещи от уплаха,
но като птици отново се връщаме
в нашия дом под познатата стряха.
Можем ли същите с теб да сме? Чуваш ли
изгревът как преповтаря въпроса?
С болка и страх в нас остават събудени
обезкрилени мечтите ни боси.
Щом невъзможно е пак да сме същите,
Боже, ти в по-добри нас ни превръщай!
© Росица Димова All rights reserved.
