3 нояб. 2019 г., 22:51

По Достоевски

720 1 1

                      Затова напълно се отказвам от висшата хармония.

                     Тя не струва колкото една сълзица дори само на

                                                               онова измъчено дете...

                                      Ф. М. Достоевски "Братя Карамазови"

 

Защо ме доведе в угаснал вулкан,

където проблясват в гланцирано черно

останки от чувства сред тлееща жар?

Не искам да страдам в угаснал вулкан.

 

Защо ме потапяш в пенливи вълни

от душеща пепел на спомени скръбни?

Там птица не пее, не никнат треви.

Не искам да тъна в пенливи вълни.

 

Да, знам, че дочуваш уж детско гласче

как вика за помощ и моли пощада

не ден или два, а вечност поне –

на кръста разпънато детско гласче.

 

И все го линчуват химери от прах

с лица разкривени и погледи алчни,

а то, посиняло от ужас и плач,

крещи: "Стига!", "Спри!" на химери от прах.

 

И аз го дочувам, гласа на духа,

как тихо се смее и даже флиртува,

понякога страшен, понякога благ –

измама е хищна гласът на духа.

 

Не чакам разплата, не съдя – не знам.

Единствено Бог вижда що е в сърцето.

Отдавна съм странница в пътя прастар.

Дали пак ще пиша, не искам да знам.

 

Но няма да стъпя пак в този вулкан

от спомени скръбни сред сенки невръстни.

Простила съм всичко в сърцето си – храм.

Където отиваш, оттам аз се връщам.

 

 

3.11.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...