Когато си отида от живота 

и болното ми тяло ще изстине, 

аз моля - не залепвай некролог! 

Едно стихотворение ми стига. 

И малко ако може от морето. 

Две шепи от златистия му пясък. 

Пръстта тежѝ без поглед към небето. 

Свещѝте нямат на очите твои блясъка... 

Но аз ще се вълнувам и в покоя си. 

Сълзите ти е късно да се стичат. 

В смъртта си колко мога да съм твой? 

"Морето само живите обича". 

Стихопат. 

Danny Diester.