19 мар. 2022 г., 12:14

По Фотев

488 0 0

Когато си отида от живота 

и болното ми тяло ще изстине, 

аз моля - не залепвай некролог! 

Едно стихотворение ми стига. 

И малко ако може от морето. 

Две шепи от златистия му пясък. 

Пръстта тежѝ без поглед към небето. 

Свещѝте нямат на очите твои блясъка... 

Но аз ще се вълнувам и в покоя си. 

Сълзите ти е късно да се стичат. 

В смъртта си колко мога да съм твой? 

"Морето само живите обича". 

 

Стихопат. 

Danny Diester. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...