19.03.2022 г., 12:14

По Фотев

485 0 0

Когато си отида от живота 

и болното ми тяло ще изстине, 

аз моля - не залепвай некролог! 

Едно стихотворение ми стига. 

И малко ако може от морето. 

Две шепи от златистия му пясък. 

Пръстта тежѝ без поглед към небето. 

Свещѝте нямат на очите твои блясъка... 

Но аз ще се вълнувам и в покоя си. 

Сълзите ти е късно да се стичат. 

В смъртта си колко мога да съм твой? 

"Морето само живите обича". 

 

Стихопат. 

Danny Diester. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...