6 мар. 2020 г., 07:18

По наследство

617 0 1


Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал. 
Щом костите болят ме в плът, 
живота друг човек ми го е дал. 
Не вярвам на библейски приказки,
но иначе пък вярвам в чудеса. 
С магьосници и самодиви скитам се, 
сред облаци и дъжд от звезден прах. 
Понякога опитвам, но признавам - 
ужасно ми е трудно. По наследство. 
Да литна след болящо приземяване, 
и после да живея във вълшебство... 
Но, както напоследък споменавам, 
всезнайно е дори от памтивека - 
Човек от Майка и Баща е правен, 
и любовта превръща го в Поет! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...