6.03.2020 г., 7:18 ч.

По наследство 

  Поезия » Любовна, Философска
369 0 1


Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал. 
Щом костите болят ме в плът, 
живота друг човек ми го е дал. 
Не вярвам на библейски приказки,
но иначе пък вярвам в чудеса. 
С магьосници и самодиви скитам се, 
сред облаци и дъжд от звезден прах. 
Понякога опитвам, но признавам - 
ужасно ми е трудно. По наследство. 
Да литна след болящо приземяване, 
и после да живея във вълшебство... 
Но, както напоследък споменавам, 
всезнайно е дори от памтивека - 
Човек от Майка и Баща е правен, 
и любовта превръща го в Поет! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??