По наследство
Не съм направен от сълзи и пръст.
Не съм се раждал във такава кал.
Щом костите болят ме в плът,
живота друг човек ми го е дал.
Не вярвам на библейски приказки,
но иначе пък вярвам в чудеса.
С магьосници и самодиви скитам се,
сред облаци и дъжд от звезден прах.
Понякога опитвам, но признавам -
ужасно ми е трудно. По наследство.
Да литна след болящо приземяване,
и после да живея във вълшебство...
Но, както напоследък споменавам,
всезнайно е дори от памтивека -
Човек от Майка и Баща е правен,
и любовта превръща го в Поет!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
