По-нататък е пусто
ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО
Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?
Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?
Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.
В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите.
Шепне ми тихо: – Заспи. – В шепите топли на зноя
мракът дъхти на липи. Може би още съм твоя.
Скитах из блудния свят. Мъкнах бодливи въпроси.
Дирех приятел и брат. Болки и скърби преносих.
От жажда се разпилях, сърцето ми се разчупи.
Бягаш ли – все ще е грях – обич не можеш да купиш.
Раят не беше ли в нас? – И не сме го разбирали.
Иде прощалният час – зъзнем сами и безкрили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
