Jul 15, 2025, 7:24 AM

По-нататък е пусто

  Poetry » Love
298 2 5

ПО-НАТАТЪК Е ПУСТО

 

Има ли някой отвън? Кой на вратата почука?

Ти ли ми идваш насън? Кестен ли тропа в улука?

Подлезът мрачен в града дом е за тъжни графити.

В рисуваните гнезда вятърът мъти звездите.

Шепне ми тихо: – Заспи. – В шепите топли на зноя

мракът дъхти на липи. Може би още съм твоя.

Скитах из блудния свят. Мъкнах бодливи въпроси.

Дирех приятел и брат. Болки и скърби преносих.

От жажда се разпилях, сърцето ми се разчупи.

Бягаш ли – все ще е грях – обич не можеш да купиш.

Раят не беше ли в нас? – И не сме го разбирали.

Иде прощалният час – зъзнем сами и безкрили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...