По навик
направих кафе
защото е време за него
не че искам да пия
просто по навик
като живота
наоколо който тече
защо ли си спомних
за Канале Гранде
за водата
която камъка мие
тихо
бавно
но упорито
както се нижат дните ми
без теб
колко ли спомени носи водата
и колко сълзи
дали й тежат
за кафето забравих
изстина му ароматът
а и нощта
с плаща си пак деня обви
късно е за кафе
но ще направя за теб
като дойдеш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
