По навик
направих кафе
защото е време за него
не че искам да пия
просто по навик
като живота
наоколо който тече
защо ли си спомних
за Канале Гранде
за водата
която камъка мие
тихо
бавно
но упорито
както се нижат дните ми
без теб
колко ли спомени носи водата
и колко сълзи
дали й тежат
за кафето забравих
изстина му ароматът
а и нощта
с плаща си пак деня обви
късно е за кафе
но ще направя за теб
като дойдеш
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
